На море? Благодаря, ама друг път

Лятото е сезонът, през който срещаме повече усмихнати лица, отколкото през който ѝ да е друг сезон. По презумпция българинът свързва горещите летни дни с дългоочакваната отпуска, която ще изкара на далавера в някой хотел. 

Подготовката за Морето всяка година включва закупуването на нови бански в крак с модните тенденции. Рокли, джапанки, шапки и лосиони за тен, като преди това бронзовият загар е поддържан с помощта на ултравиолетовите лъчи на солариума. 

Сезонът на почивките отдавна е открит и със сигурност няма да е лишен от ентусиазирани плажуващи по родното черноморие. 

Още през студените месеци голяма част от българите са направили своите резервации на местата, където предпочитат да отпочинат. Мъжете старателно са се обезкосмили при козметиците на своите съпруги, а те пък от своя страна са си направили специален маникюр и педикюр за повода (нещо морско – някое делфинче, мидичка, рапанче), които задължително показват в социалните мрежи със снимка с полузаровени крака в нажежения пясък. До тях интериорно присъстват новите гумени джапанки от МОЛ-а, класиката в питиетата – Мохито (в пластмасова чашка), един умопомрачителен роман на Елиф Шафак, който никога няма да се прочете. Не бива да пропускаме издайничето на българското съзнание за чистота и комфорт към заобикалящия го свят на иначе добре спретната и лъскава фотография – фасът забит в пясъка до цялата тази плажна идилия. 

Разбира се, всеки има различна дефиниция за отдих между служебните ангажименти, но обикновено повечето хора се стараят да не се отклоняват от общоприетите рамки за отмора през ваканцията. Никога не съм имала афинитет към плажуването, тъй както го разбират повечето хора. От морето човек обикновено се връща още по-изморен, отколкото е бил преди това. Тежкият морски, сгъстен въздух, липсата на достатъчно кислород и лично пространство, тълпите от хора и жаркото слънце изтощават и последните запаси от сили и търпение. 

А след като се появи детето в иначе безгрижния сюжет, почивката около морето по-скоро се превръща в приключение и премеждие, отколкото в отмора, а работното място изглежда като почивна база. 

Светът в детските очи е едно изключително скучно място след втората минута на всяко ново откритие, затова то изобретява най-различни техники, за да разнообрази ежедневието си като: дърпа родителите си за крака, за ръката, гризе им пръстите, дърпа им косите, яде пясък, хруска мидички, лапа фасовете, които е намерило заровени в пясъка, хвърля камъни към стъклените огради на петзвездни хотели, което обикновено не влиза в плана за почивка. В този момент много хора биха възкликнали неща от рода на „Въх“, „Олеле Божкеле“, „Майко мила“, „Господи помогни“, еми и Господ тук няма да ви помогне. Ако имате късмет ще ви се размине на косъм, на въже, на конец или както там е най-удачно да се казва в такива критични ситуации. Явно петзвездните хотели Господ ги пази от деца с камъни. Ако ли пък не – после ще му мислите. 

Хленчещо и неконтролируемо дете. Погледите на околните са втренчени с назидание в родителите-престъпници. Някои гледат смръщени от недоволство, а други ясно изразяват негодуванието си с красноречиви изрази като: „Къде сте тръгнали с това дете“, „Никакво възпитание нямат днешните деца“, „Ама, моля Ви се, направете нещо, за да спре да реве“, „Дошла съм на почивка, не съм длъжна да слушам крясъците на вашето невъзпитано дете“, „Едно време децата не бяха такива, сега са като изтървани, какво е това безобразие“, „Аз, ако му бях една майка (един баща) щеше да види ТО“, „Госпожо, моля Ви се, не се карайте на детето, ТО още нищо не разбира“, „Малко бой е яло“, "Май му се спи", "Да не е гладно? Ето, вземи си, бабе" - и му подава от отхапания си сандвич - "Вместо да си лежите на шезлонга, я вземете си вижте детето какво прави, че да не стана аз да ви покажа как да си гледате детето", "Една седмица ми трябва и ще го вкарам вред", "Ама какви родители сте вие, щом не можете едно дете да укротите", "Едно време ние ги приспивахме с марля, напоена в ракия" и прочее. 

Тълпите от хора натоварват. Те нахално навлизат в личното пространство, а плажа е място, където това се случва с лекота. 

Както знаем, българите нямат никаква култура, и освен често срещани нецензурирани реплики, навсякъде по родното черноморие плажовете са ужасно замърсени. Пълно е най-често с фасове и после с всякакви други (найлонови) боклуци, но най-вече с хора.